Децата, когато са малки, може би до пет, седем, осем години, все още помнят предишния си живот, или помнят Небесата, или помнят Бог. Имаше една история, вече ви я бях казала, как родителите дочули четиригодишното да пита двегодишното: „Кажи ми, моля те, как изглежда Бог. Вече започнах да забравям.“
( Вие от известно време сте в ритрийт, Учителю, и може би имате още изумителни разкрития. Разбира се, Учителю, много ще се радваме да разберем. ) Можете да видите по новините също. Например Корея, имаше експлозия на сграда в собствената им страна, но сега отново е мирно. (Да, Учителю.) Просто ей така. И някои други страни също. Просто по малко тук и там. (Да.) Иначе, държавите са предимно в мир, много по-мирни, отколкото преди 50-те години, нали? (Да.) Само момент. Може би имам нещо в дневника си. (Благодарим Ви, Учителю.) Ще отида да погледна. Нали? (Благодарим Ви, Учителю.) Стойте. Седнете. (Да.) Ще `почеша коремчето ви` като се върна. Има едни обещаващи новини също, тъй като вече тестват за ваксини. (Да, така е.) В Англия и също в Америка. (Да.) Така че може би имаме надежда. Един гущер ми каза: „Бъди щастлива, един ревнив ученик си замина.“ Аз знам кой е. Ето това ми каза. „Беше сякаш товар ми падна от раменете.” (Уау, Учителю.) Бла, бла, бла. Това е нещо негативно. Но понеже гущерът ми припомни. Това беше на 24-ти, сряда, и всички проблеми дойдоха наведнъж. Изгубих един от работниците и после грижещият се за кучетата претърпя инцидент, не можеше да работи, а после другият трябваше скоро да замине. О! И други неща. Не мога да ви кажа.
Преди пишех на ръка постоянно. (Да, Учителю.) Не знаех как да движа мишката. А сега върша всичко на компютъра. (Уау! Прекрасно.) Всичко си пиша сама. (Уау!) С един и половина пръсти. (Уау! Учителю, това е удивително.) Правя грешки, но е толкова лесно да се коригират. (Да, Учителю. Прекрасно.) (Чудесно е да го чуем, Учителю.) Всичко е много по-ясно. Всеки път става все по-добре. (Да, Учителю.) Ритрийтът има също добра страна. Например, дори за мен, много неща стават по-ясни. Някои решения. Или повече подобрения за Суприм Мастър ТВ. (Да, Учителю.) По такъв и такъв и такъв начин. Ако не ви касае, няма да разберете. (Ясно.) Понеже току-що предадох съобщението на касаещия го отдел. (Да, Учителю.) Така че не всички ще го знаете. (Да, Учителю.) Но ще видите някои промени, тук и там. (Да, Учителю.) По-добри. Например, казах им, че представянето преди шегата трябва да бъде малко по-отпускащо и смешно. (О, да. Да.) Не всеки път да е същото. (Да.) И написах може би около 30 и няколко примера за тях. (Да.) (Уау, Учителю.) Могат да изберат което предпочитат и после да продължат в тази посока. (Да.) Иначе е твърде скучно, винаги същото: „Сега е време за шега. Ха! Ха!“ Винаги едно и също, нали? (Да.) Почти. От време на време, слагат още една запетайка или още една точка там. Иначе е еднакво винаги. (Да.) Същото е и със „Съвета за деня.“ Видяхте ли, че е различно тези дни? (Да, Учителю.) Аз ги написах. (Уау, Учителю.) Само пет или шест от тях първо, а после предадох още 30 и няколко. (Да.) Но им казах да ползват хубав глас за него. Просто го четат по един и същ начин, почти като преди, о, Боже! Казах им: „Трябва да е с хубав глас.“ Отбелязах го. Така написах. Казах: „Трябва да се придружава с хубав глас.“ (Разбираме.) Например, ако бях аз, да кажа едно от представянията, бих го казала: „Хората са масово влюбени в мен, защото съм веган! Опитайте и вие!“ Ето така. Но те го казват: „Хората са масово влюбени в мен, защото съм веган. Опитайте и вие.“ Може би такъв е техният хумор. Може би искат да... Може би го правят нарочно, защото е толкова забавно. Забавно е да не е забавно! Схванахте ли? (Да, Учителю.) И така, нещо такова, така написах. И също, написах: „Можете ли да познете на колко съм? Не, не можете. Понеже съм веган, аз съм само наполовина от възрастта си. Нещо такова. (Да.) Трябва да е по-, някак, по-хумористичен глас. (Да.) Навиците умират трудно. Добре е, че могат да четат поне. Сега е по-добре.
Въпреки че аз пиша бавно, но няма грешки. Понеже преди, като пишех на ръка, понякога пишех едно „т“ твърде много пъти или едно „с“ твърде малко пъти. Тъй като пишех много бързо, затова понякога не се виждаше много добре. А после човекът, който ми помага да пиша, не го е написал правилно. (Да.) Така че обикновено се налагаше да пиша на ръка и после някой куриер само да дойде да го вземе и да го занесе обратно в офиса, и някой друг трябва да го напише. (Да, Учителю.) А после те трябва да го донесат обратно при мен да проверя дали са го написали правилно или не. Това коства много време! А после ако аз коригирам една или две думи, следващия път те правят друга грешка, с някои други думи. Няма край. (Да.) Понякога не знам дали да се смея или да плача. Понеже е толкова изморително. А сега пиша самостоятелно, въпреки че е бавно, но е сигурно. Разбирате ли какво казвам? (Да, Учителю.) Рядко с грешка, изобщо без. Може би го натискам твърде дълго, тогава стават две или три „с,“ но после ако го видя, изтривам едното. Но обикновено няма нищо, засега без грешка, виждам, че е почти без грешка. (Да. Учителю.) Почти без никаква. Може би едно „с“ повече пъти, но го разбирате. Например, казвам: „поздрав.“ (Да, Учителю.) „Поздравявам ви“ с две „з,“ тогава трябва да знаете, че не може да е с две „з“. „Сигурно Учителят е писала твърде бързо или твърде неспокойно.“ Понеже компютърът си има собствено мнение! Аз искам да пиша тук отдолу, например, на половината разстояние, и не знам, просто натискам един бутон и то отскача чак догоре до върха на страницата! На вас случва ли ви се? (Понякога, да.) На вас, понякога. На мен, много пъти понякога! Мисля, че компютърът знае, че съм аматьор, затова пробва да ме дразни. Но се чувствам по-щастлива сега, защото мога да съм по-независима. Не обичам да съм зависима. Зависимостта ме кара да се чувствам много зле. Имам предвид, кара всекиго да се чувства много зле. Защото никой не прави точно това, което искаш да бъде направено. (Да, Учителю.) Предимно не. А после това предизвиква объркване. Объркване и главоболие, и лошо настроение. Сега съм по-щастлива, въпреки че работя по-упорито и пиша по-бавно и тъй нататък, но съм сигурна какво пиша, и знам какво е, и никой не прави грешки вече. (Благодарим Ви, Учителю.) (И ние се радваме, Учителю.) (Прекрасно, Учителю.) Можете да го видите, ако получите нещо и не видите грешка, това съм аз, Учителят ви! (Благодарим Ви, Учителю.) Много, много професионално е сега, с един и половина пръсти! Понеже другият пръст понякога трябва да натиска бутон или нещо друго, а другият пръст, пиша с него.
Или понякога трябва да прегледам новините или друго за другата група да го види, или за да ви го прочета, нещо такова, за да може да сте внимателни и да се пазите. Дори СЗО (Световната здравна организация) продължава да казва на хората, че не е безопасно. (Да.) (Не е безопасно, Учителю.) Трябва наистина да се пазите. Не е безопасно все още. Не отминава; продължава да идва! (Да, Учителю.) Преди, бяха само над един милион (случая на COVID-19) и си мислим: „Уау!“ А сега превишават девет милиона, мисля, че вече са десет, официално. (Да, Учителю.) Но неофициално са повече от това. (Да.) Три пъти, поне, повече от това. (Да, Учителю.) Не съм навлизала в детайли, но знам, че са много, много повече от девет милиона. (Да, Учителю.) (Да, така е.) Така че, все още не ни оставя. (Да, Учителю.) Искам да ви кажа това в случай, че го излъчите по [Суприм Мастър] ТВ за нашите хора. (Разбираме, Учителю.) Хората отвън, не се надявам, че ще ме чуят. Надявам се, че ще ме чуят, но не знам дали ще го направят, защото всъщност не ме познават и не знам дали вярват на една стара жена като мен, която казва това. „Коя сте Вие да казвате това?“ Казвам всичко това за хората, за да бъдат по-внимателни. Не е забавно да си болен, особено този вид болест. (Да, Учителю.) Тя ви довършва, и ви тормози преди това. (Да, Учителю.) Надявам се да чуят, хората извън нашата група, но не очаквам. Но поне нашите хора, те знаят. (Да, благодарим Ви, Учителю.) Защото наистина е все още много спешно. (Да, Учителю.)
Много държави не тестват хората или ги тестват по-малко, или минимално, понеже не искат квотата да е висока. (Да.) Иначе, не могат да отворят отново. (Да, Учителю.) Но това не е много приемливо всъщност, защото изпращаме децата на училище! (Да, Учителю.) Това не е хубаво. По-лесно е да се разболеят, когато са заедно в една група. В историята, така е било, като с Испанския грип. Детската група е имала повече заразени. Ако отидат на училище, ще се заразят едни други, понеже броят на заразените е голям. А после си отиват вкъщи, заразяват други деца, заразяват цялото семейство. (Да, Учителю.) Такъв е бил случаят с Испанския грип. Но правителството също не може да направи много. Ако продължат с принудителното затваряне на хората, те ще направят дори революция. А и си имат вече много неща на главата в момента. Има протести навсякъде, за много неща: за пандемията, за расизма, дори за много статуи, статуи, които искат да свалят или да издигнат. Хаотично е там навън. (Да, Учителю.) Ние сме в безопасност в нашето си място; не знаем. Но можете да видите в новините, ако четете новините. (Да, Учителю.) Можете, нали? Вие, приятели, сте умни. Аз съм единствената, която не знае как да намери новините. Някой сложи някакви приложения за мен на телефона ми. Имам iPhone от две години, от две, три години, най-накрая. Доста е удобно за мен сега. Представете си, Учителят ви е толкова умна сега! (Да, Учителю!) (Гордеем се с Вас, Учителю!) (Прекрасно, Учителю!) Да. Пляскайте, пляскайте! Да, да. Подкрепящ дух. (Подкрепяме Ви, Учителю.) Това ме кара да продължавам. (Да, продължавайте, Учителю.) Повече независимост е добре за мен. В по-добро настроение съм. (Да, Учителю.)
Разбирате, затова повечето деца, като тийнейджърите, не само защото тялото им расте твърде бързо, за да понесат това, а също и защото са твърде зависими от родителите или от възрастните, от настойниците си или от приемните си родители, от родител, от когото и да е. Понеже са твърде зависими. Децата, понеже са нови в нашия свят. Когато са били бебета, все още са свързани с Небесата. И когато са тийнейджъри, все още имат този продължителен подсъзнателен спомен за свобода, за Небесата. Ако не са от ада, разбира се. Така че, да се родим в тялото е вече достатъчно ограничаващо. (Да, Учителю.) И после се налага да искате разрешение за всичко. И почти всичко, което правите е погрешно. Възрастните винаги ви изтъкват, че правите това погрешно, онова погрешно, но не ви казват - правите това правилно, онова правилно. Предимно не. (Разбираме.) Затова се чувстват много ограничени. (Да, Учителю.) И после трябва да искат разрешение да излязат. Дори само за (вегански) сладолед, трябва да поискате пари, дали родителят ще даде или не, или искате да гледате този филм, не може; да отидете да гледате онзи филм, не може. За всичко трябва да искат разрешение, почти. Дори да излязат с приятели, трябва да е в определено време, и после трябва да се върнете. (Да, Учителю.) Или иначе няма да има месечни джобни или дневни джобни, или ще ви вземат компютъра, или каквото и да е. Или ще сте наказани в стаята си. (Да, Учителю.) Тоест, не можете да излизате. Като затварянето в момента. А понякога децата не правят нищо погрешно, просто според ситуацията изглежда, сякаш вършат нещо погрешно. (Да. Разбираме.) И те не знаят как да изразят себе си. Случвало ми се е и на мен, затова знам. (Да.) Не знаете как да се обясните. Не знаете как да се защитите. И просто се запъвате, и е задушаващо и разстройващо. Затова децата, когато растат, тийнейджърите, стават трудни. (Разбираме. Да, Учителю.) Можете да разберете защо, нали? (Да, Учителю.)
Не защото са лоши или нещо подобно, просто нещо вътре в тях не може да се почувства свободно. И се чувстват толкова ограничени от много неща в този свят. Там, откъдето са дошли, е било различно. (Да, Учителю.) Децата, когато са малки, може би до пет, седем, осем години, все още помнят предишния си живот, или помнят Небесата, или помнят Бог. Имаше една история, вече съм ви я казвала, как родителите дочули четиригодишното да пита двегодишното: „Кажи ми, моля те, как изглежда Бог. Вече започнах да забравям.“ (Уау.) Вярно е, може наистина да е вярно. (Да, Учителю.) Когато бях дете, чувах тази вътрешна (Небесена) вибрация, вътрешна (Небесна) мелодия, постоянно. (Уау!) И поглеждах нагоре към звездите, мислех, че това е звукът на звездите. (Уау!) Мислех, че звездите издават музика, издават шум, издават звук. Така си мислех, като бях дете. (Да.) И винаги поглеждах нагоре към звездите. Исках да им кажа, че ги чувам. Исках да им кажа, че са красиви, красиви. И си мислех също, че Луната и Слънцето също издават музика. Защото е навсякъде. Но, разбира се, само когато бях будна я чувах. Когато спях, може би не съм знаела, че я чувам. Когато бях будна, виждах звездите, затова си мислех, че звездите издават тези звуци. И като бях будна, виждах Слънцето и си мислех, че Слънцето ги издава. (Разбираме.) Или че Луната ги издава. Да, невинната възраст е прекрасна.
