Подробности
Свали Docx
Прочетете още
В днешно време дори не можеш да платиш в брой. Преди носех пари в брой, за да давам на хората по улиците или да купувам неща от малките бизнеси, за да могат да оцелеят. Малките бизнеси по улиците нямат машини за кредитни карти. Просяците по булеварда нямат банкови сметки, за да осребрят чековете ми. Бездомните хора имат само палатки, за да се предпазват от вятъра и слънцето. Как бих могла да им дам чек или кредитна карта, за да ги осребрят? Но днес всичко, почти всичко, се прави дигитално. Затова сега нямам пари в брой. Не мога да харча пари в брой, дори и да имам. Не знам как да правя всички тези цифрови неща. И също така се колебая да давам името си навсякъде, на всекиго, по този начин. Животът става все по-зле и по-зле за хората.Парите, които съм вложила в банката, имат източник, например ако продам къщата или ашрама и купя нова, имам източник, имам информация, всичко. Но вече минаха години и не си спомням. Нямам дори никакви документи. И ако ми кажете да се върна в тази стара къща, няма да знам как.Много пъти се губех в Испания, например, защото не знам как да се върна в къщата си. Мислех, че знам, но забравих. И веднъж един таксиметров шофьор дори ме изхвърли насред улицата, защото продължавах да му показвам грешен път към дома. Той си помисли, че си играя с него, и аз трябваше да остана на улицата дори през нощта и да махам на всяка минаваща кола, за да ме вземе. И тогава трябваше да отида в някакъв офис, да покажа името си и да попитам: „Имам къща тук, във вашия район. Моля, намерете я заради мен.“ И най-накрая успях да се прибера вкъщи. Но това се случи много пъти, не само веднъж, а всеки път. Дори не си спомням сега, както ви казах, къде беше къщата ми, какъв е адресът, дори и градът, в който се намира.И много пъти се губех, когато се връщах в Сиху. Дори не мога да кажа на таксиметровия шофьор как да стигне дотук, дотам. Да, знаете историята и знаете съседите, които трябваше да ме закарат до вкъщи. Защото понякога се връщам от летището много късно през нощта и след дълги часове. За щастие, знам само Сиху, например, понякога в планинската област, където живеем, няма адреси, няма улици, наистина, така че поне знам Сиху. И тогава продължихме да обикаляме наоколо и аз се изгубих, поне веднъж, и видях светлина в къщата, която познавах. Това поне е Сиху, така че влязох и го попитах. И тогава той ме разпозна. Каза: „О, ще Ви закарам до вкъщи. Знам къде е. Знам ашрама Сиху.“ И той трябваше да ме закара до вкъщи. Няколко пъти се случи така. Постоянно се губех. Ако няма хора, които да дойдат да ме вземат, се губя. Повечето пъти така наречените Божии ученици идваха да ме вземат, но понякога беше твърде късно и те не отговаряха на телефона. Така че трябваше да взема такси. А таксито също не можеше да го намери, защото в планинския район няма улици, няма адреси.Същото беше и в Испания, където също се губех много пъти. Всички къщи, които купих и промених и които са отново нови, се губех, когато отивах към тях. Освен ако някой не ме закара, те знаят улицата. Защото понякога тръгвам толкова бързо и нямам адрес при себе си. Това е проблемът. Не пазя адреси и други неща. Понякога ги записвам в тетрадка, но после я оставям някъде и не мога да я намеря. Така че се губех постоянно. В Америка също се губех, когато отивах към наетата си къща. Не можех да се прибера вкъщи. И тогава полицията ме видя да се въртя с колата, дойде и ме спря. И аз просто трябваше да кажа: „О, просто стоя тук за малко, да подишам чист въздух, и скоро ще си отида вкъщи.“ И просто си тръгнах.Във Франция карах британска кола и се движех по много голям провинциален път. И там се изгубих. Не знаех как да стигна до вкъщи. Карах наоколо и полицията дойде и каза: „Какво правите? Не можете да карате от лявата страна. Ние сме във Франция. Трябва да карате от дясната страна.“ Бях забравила. За щастие, пътят беше селски и беше безкрайно дълъг, безкрайно далечен. И също се изгубих. Не си спомням как стигнах до вкъщи. Мисля, че се обадих на някого от вкъщи и им казах, че съм се изгубила, и те използваха GPS-а на телефона ми, за да ме намерят.Не съм много добър шофьор. Добре е, че вече не карам и нямам кола. Повечето пъти не карам кола. Карах само когато бях по-млада и само наблизо. И маркирах пътя много добре, преди да тръгна. Мислех, че ще си спомня, но не беше така. Когато излизах, пътят беше променен. Не е същият, както когато си излязъл; различен е, когато се връщаш. Като двупосочна улица, която става еднопосочна, когато се връщаш от другата страна или нещо такова. Никога не бях сигурна къде отивам.Но всички тези пари са регистрирани в банката, защото те превеждат парите в моята банка и казват откъде са. Така че не знам защо банката не можа да разбере откъде са парите ми и ми създаде проблеми, взе ми парите и не ми позволи дори да ги дам за благотворителност на църквата и на приютите за животни-хора. Напълно изчезнали, взеха ми парите. Става въпрос за около четири или пет милиона американски долара. Сега всичко е изчезнало и аз нямам много пари в брой. Но Бог ще се погрижи за мен, както винаги, мисля така. Може би защото не съм толкова умна, Бог се грижи добре за мен. Така че засега съм добре. Не се притеснявайте за мен. Бог се грижи за мен. Трябва да го слушам. Затова, не мога просто да излизам, когато си поискам. Трябва да питам за разрешение и дали да изляза или не. Но понякога кармата на света ме заблуждава и понякога се забърквам в неприятности.Дори да имам пари със себе си, не че се опитвам да избегна данъците или нещо подобно. Те са за раздаване, по-лесно е да дам пари на хората. Когато лежат на улицата болни и в спешно състояние, тогава трябва да им помогна да извикат линейка и да платя цялата такса за спешна помощ. Не мога просто да им дам чек и да им кажа: „Погрижи се за себе си, извикай линейка.“ Те дори нямат телефон, например, и нямат пари да платят за болницата. Понякога трябва да имат гаранция, че ще платят, и аз трябва да се погрижа за всичко това, например.Всичките ми пари, дори и да ги пазя за себе си, никога не са с лоши намерения. Винаги, винаги са за добри цели. Но разбира се, не мога да обясня всичко това навсякъде. Дори банката, която ме познава от десетки години, все пак ми създава трудности. Не разбирам този свят. Не е лесно да се живее в този свят.И в наши дни, дори да искаш да отидеш някъде, трябва да си купиш билет. Вече не можеш да плащаш с пари в брой. Първо трябва да резервираш онлайн. И никога не знам къде отива името ми и кой ще го види, например. Днес не можеш просто да отидеш някъде с безвизово пътуване. Сега има много страни, които го правят трудно. Трябва да поискаш предварително разрешение за влизане. И дори трябва да платиш данък за почивката си. Боже мой, работиш цяла година, за да спестиш малко пари, да отидеш на почивка. И когато стигнеш в тази страна, трябва да платиш данък и за малкото си удоволствие – две седмици или нещо такова – предварително. И може би нямаш толкова пари. Не всеки има много пари, за да плаща за всичко. Те просто планират предварително своя много оскъден бюджет. И ако платят дори с един долар повече, това означава, че ще им се наложи да се лишат от едно ястие в чуждата страна. Правителствата живеят много добре. Затова не се интересуват от хората, които работят толкова усилено, за да може правителството да съществува и да продължава да функционира. Те продължават да им искат пари за това, за онова и за всякакви други неща. Или дори ако имате къща и тя е прекалено голяма, правителството може да иска да я отнеме. И тогава трябва да отидете другаде, да наемете къща или малък апартамент за каквото и да е. За някои хора къщата им е тяхното чувство, спомените им за всичко добро. Понякога от баба, дядо, от великите предци до наши дни. И дори не биха знаели как да попълнят всички тези документи, за да я запазят.Всички тези цифрови системи ще объркат възрастните хора. Те работят цял живот, за да поддържат обществото цялостно, да плащат на правителството. А когато вече са по-възрастни, трябва да се притесняват за цифровата бюрокрация, която може би не познават. Казвам ви истината. Аз също не знам много за тези цифрови неща. Аз само ползвам компютъра, който е настроен от членовете на екипа ми, отдавна, преди много години. Така че продължавам с това. Ако ме помолите да създам дори нов таен код (парола), който въвеждаш в компютъра си, за да го отвориш, няма да знам как. И всичко, което не се е появило вече на екрана, като Ютюб или нещо подобно, няма да знам как да го намеря. И ако съм видяла една статия в интернет и например токът ми е спрял и тази статия е изгубена, няма да знам как да я намеря.Наистина съм безпомощна жена в този див свят. Никога преди не съм научавала всички тези неща, защото преди винаги съм имала секретар, който да ги прави, и нещата не бяха толкова сложни, колкото са днес. Ако искам да отида някъде, просто отивам на летището и си купувам билет на място, например. А ако искам да купя къща, просто купувам къща, а банката и агенцията ще се погрижат за всичко останало. Но дори и така, пак се губех много пъти.Photo Caption: „Не всички изглеждат еднакво, но в дивата природа всичко е добре“
