Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Сега вие (ревностните духове) трябва също да ми отговорите на още няколко въпроса относно нещата, които сте направили на моите екипи, на моите работници и на моите кучета-, на моите птици-хора – тормозехте ги и така нататък. Манипулирахте ги, превърнахте ги в нещо, което не е тяхното истинско „аз“ – или ги разболявахте, карахте ги да се разболеят и така нататък. Всичко това е ваша работа – имам предвид теб и твоите хора. Да или не? С една дума.“ Те наведеха глави, коленичиха на пода и казаха: „Да. Моля, прости ни. Няма да го правим повече.“ „Добре, вярвам ви, защото това е единственият ви шанс. Ясно ли е? След това, ако продължите да вършите лоши дела, дори само един наномилиметът лошотия, ще загубите шанса си напълно и ще бъдете унищожени. Разбирате ли това?“ Всички се поклониха и казаха: „Да.“ „Добре, сега всички се разпръснете. Направете всичко възможно. Винаги се молете на БОГ, на всички Светци, да ви простят, да ви простят, да ви простят и да ви помогнат да възвърнете добродетелите си, смелостта си, доброто си „аз“. Пожелавам ви късмет. Аз също ще ви подкрепя със Силата си, за да ви помогна да вършите добри дела, да изкупите душите си, да възвърнете заслугите си, достойнството си. БОГ да ви благослови.“ Забравих да запиша и това: Казах им: „Заради хората ви прощавам толкова лесно. Не си мислете, че имате достатъчно заслуги дори да си спомните думата `прошка`, да не говорим да ви бъде простено. Поради влиянието на хора като вас, а също и на някои други лоши елементи, това ги караше да се отдалечават един от друг в любовта, караше ги да забравят БОГ, караше ги да забравят всички жертви на миналите Учители, Светци и Мъдреци в цялата Вселена, караше ги да воюват един срещу друг, съседи срещу съседи, да се избиват един друг, без да им мигне окото, да разработват все по-смъртоносни оръжия, без да изпитват угризения, без да им се свие сърцето, да убиват собствените си бебета и тъй нататък, и да се намесват в моята работа, забавяйки мира, забавяйки завръщането на душите у Дома. Това е за доброто на хората – за да не попаднат отново във всички тези ужасни капани. Заради вашето влияние, искам да спася хората. Ето защо ви простих - на вас и на всички от вашия вид и създадох за вас една добра духовна област, мирна, блажена, чудесна област. Затова трябва да благодарите и на хората, че ви прощават, и да помагате на всекиго, на когото можете, на хората, да следват пътя на БОГ. Спазвайте Петте Предписания, станете вегани, станете мирни същества. Тогава ще спечелите заслуги, за да отидете в това прекрасно ниво, което съм създала за вас с Милостта на Всемогъщия Баща, Майка, БОГ, МАПА. Помнете, винаги имайте благодарност в сърцето си към Всемогъщия БОГ. Сега разбира се това включва и Троицата. И благодарете на всички Светци и Мъдреци, и благодарете на всички хора.“ О, да, казах им също, че лидерът трябва да бъде този, който се грижи за своите поданици, за своите последователи, който ги прави щастливи и им помага да имат изобилие от всичко добро, от което се нуждаят, за да живеят. А не да им оказва лошо влияние, така че дори времето да се влоши, реколтата да бъде отнесена, а всяко добро нещо за тях да им бъде отнето. Това не е пътят на един лидер. Така че те разбраха всичко това. Казах: „Прощавам ви и защото може би никой не ви е научил на добри неща, и защото колкото повече лоши неща правите, толкова по-далеч сте от Истината, от благословията и от БОЖИЯТА благодат. Затова, просто се обърнете, направете обратен завой, тръгнете в другата посока – помагайте, благославяйте, спасявайте – вместо да вършите всички онези лоши дела, които сте извършили и които осъждат душите на ада, а дори и докато са живи, те вече живеят като в ад, страдат от война и глад, от бедствия, от лошо време, което унищожава всичко, което имат, и са принудени да бъдат бежанци в чужда земя, просещи за храна и напитка.“ Част от това записах в реално време, а друга част – след това, както при много от разговорите. Представям ви го така, както е. Чудесни души, любими мои, разговорът ви се представя както е, без никакви корекции, освен може би една-две думи тук-там, които не са били изречени правилно. Тогава трябва да ги повторя, но това е всичко. Тази сутрин, първоначално, исках да се погрижа за разговора с Негово Величество крал Си. И тогава, тъй като трябваше да говоря със Светеца, се случи така, че ревностните духове нахлуха и развалиха всичко. Ето така се състоя този разговор. И сега трябва да реша дали да ви разкажа за това или да се погрижа за разговора с Негово Величество Крал Си. Всъщност не е първия път, когато разговарям с духовете, но преди това просто го споменавах между другото или ги изпращах долу да ги заключат в ада. Но днес просто почувствах, че искам да поговоря с тях малко повече и по-подробно. И наистина, благодарение на БОЖИЯТА Милост, те се покаяха веднага. Много пъти преди това просто не го приемаха насериозно, защото все още се чувстваха силни. Съвсем наскоро много от тях бяха разтопени, имам предвид, развълнувани, трогнати и разтопени от Любовта. Те казаха: „Моя Любов“, така че е по-лесно да ги победя. И това разтърсва цялата им система. Може би затова днес станаха по-смирени и по-лесно приеха някои съвети. Така че и за мен е по-лесно да им простя и да им помогна по някакъв начин. Надявам се отсега нататък да се заемат да помагат на хората, да помагат на човешките същества, да помагат на животните-хора, да защитават хората, да защитават животните-хора и всички други невинни, безпомощни същества, за да могат да натрупат заслуги по-бързо. Освен това нашият свят ще стане по-бързо мирен, по-преуспяващ, по-свободен в много отношения, по-бързо отколкото преди. Благодарим Ти, Всемогъщи БОЖЕ, наш МАПА, дълбоко, дълбоко от дъното на душите си, за Твоята Доброжелателност, за Твоята Милост и Твоята Благодат. Нека бъдеш щастлив с нас - слабите хора, бедните животни-хора, всички други същества в този свят. Благодаря Ти, ГОСПОДИ мой. О, всъщност днес е 5 юли. Ако съм казал 4 юли, моля, променете го на 5. Рано сутринта човек не си спомня много. Освен това снощи не можах да спя много добре, защото всички далечни, не чак толкова далечни, но все пак далечни кучета-хора ми казаха, че в околността идват крадци. Затова се опитах да защитя някои от нещата, с които работя. Всъщност не е много. Просто се опитах да скрия телефона, работния ми телефон. И знаете ли какво скрих – фотоапарата, в който все още са съхранени стотици мои снимки, които още не съм имала време да редактирам, затова не съм ги изпратила. Така че все още са необработени. Забавно е, че не се опитвам да запазя пари. Нямам никакви пари при себе си, а просто се опитвам да запазя снимките. Всъщност за мен това е много ценно. Невинаги имам време да снимам околната среда. И преди няколко дни видях някои красиви плодове, които растяха на нисък храст, но бяха красиви. Те са оранжеви, много ярко оранжеви, и малки, но толкова красиви. И си помислих, че ще ги снимам. Но после бях твърде заета. Напълно забравих за това. Няколко дни по-късно се върнах на същото място – всички бяха изчезнали, защото предната нощ беше духал силен вятър, който беше отнесъл всичко, много неща, включително и тези плодове. Чувствах се толкова зле, толкова зле, защото те са толкова редки. Досега не съм ги виждала наоколо. Това е първия път и те са единствените, които съм виждала. Жалко. Ако остана да живея тук до следващата година и не се наложи да се местя отново, тогава може би ще имам шанс да ги видя. Сега е едва 6 и нещо сутринта, но мисля, че ще изпратя това, за да приключа с него. Няма нужда да мисля вече твърде много. Надявам се екипът ми да няма нищо против, ако е твърде рано за тях за работа. Благодаря ви, екип. Photo Caption: „Животът тук е кратък, Днес е жив и красив, Утре… НЕ!“
