Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Веднъж бях до теб следобед, сред приветстващи листа и цветя Есенните облаци се подреждаха по върховете на планините Есенният вятър пееше весело по хълмистите ливади.Няколко дни заедно Мислех, че ще бъде завинаги. Забравена беше старата самота, сякаш нямаше утре...Всички сме имали своите ученически дни. Всеки е изпитвал тъгата и ликуването в края на учебната година, когато започват летните ваканции, както и тъгата от раздялата с любими приятели и учители. Лазурното небе, сияйните „огнени дървета“, жалните песни на цикадите и тревогата в невинните сърца: всичко това е жива картина, изобразяваща времето на младостта.Помниш ли онова ранно лято, когато огнените дървета изпълваха небето като жизнената сила на младостта? Разходките със съучениците в училищния двор, удължаването на момента на сбогуване - уви!Наполовина радостни, наполовина колебаещи се при раздялата – розов цвят, с който украсявахме косите си, нашият израз на привързаност! След следите от прах при заминаването, следват сто дълги дни. Цикадите пеят в хор с тъга, като нашето сърдечно сбогом.Ти заминаваш към плодородните полета и синьо-зелените води, където потоци и езера пеят в хор, за да посрещнат познати. С ферибота малката ми сестра пресича величествената река, връщайки се в малкото селце, където са майка ни и маниоката.Корабът на брат ми пътува през лазурния океан и белия пясък; върбите плетат нежна, мелодична песен; колата на сестра ми навлиза в планинските райони, където планинските облаци хвърлят сянка върху очарователна усмивка...Аз оставам тук, във ветровития и прашен град, броя изсъхналите цветя, докато чакам лятното слънце да угасне; чакам сто дни, чакам отново топла прегръдка; чакам да се разхождам под сенчестата тераса на училището.Не забравяй, скъпи мой, нашите дни на радост, добрите приятели, уважаваните учители и скъпите ни близки.Златният полъх разпръсква червени огнени цветя по стените, а в сърцето ми дните и месеците тихо отминават... Копнежът е толкова дълбок, колкото пустия училищен двор – сто дни копнеж са като век, който тихо отминава!Хората често се оказват погълнати от изискванията на един забързан свят. И все пак, в един миг на дълбоко съзерцание може да дойде ясно прозрение. Нека ценим живота, защото всеки миг на Земята е дар от нашия Създател.Благодаря за часовете. Благодаря за дните. Благодаря за секундите. Благодаря за нощите.Всички моменти, които прекарахме заедно, все още са в съзнанието ми. Планините и реките бяха нашият рай!Колко ще продължи това? Питаме се. Отговорът е там - някъде, където не мога да кажа.Бяхме сред есента, в красива златиста гора, беряхме малини, щастливи като в детството.Бяхме сред природата, вървяхме километри наред. Бъдещето е далеч, в неизвестния хоризонт.Колко ще продължи това? Питаме се. Отговорът е там - някъде, където не мога да кажа.Когато сърцето резонира с ритъма и мелодията на романтиката, цялото творение също пулсира в унисон с душата на влюбения. Четирите сезона, денят и нощта вече не се подчиняват на времевата линия на Вселената, а се превръщат в отражение на чувствата в сърцето. Под сияещото небе, оцветено в нюансите на блаженството, виждаме само разцъфнали цветя и красотата на природата.Когато настъпи пролетта, аз поставям любовта си на крилете на пеперуда, която се извисява към един безкраен свят, където има някой, красив като сън!...Когато настъпи пролетта - първата любов, свежа като нова страница, необуздани поетични стихове, летящи над отдалечени селски хълмове - сърцето ми се превръща в празник...След лятото идва есента Къде изтече времето? Целият свят е необуздан!... Зимата настъпва нежно Животът е винаги пролет Птиците пеят ухажващи песни Вятърът напява прочувствен величествен танц... Зората, цветът на любовта Залезът, цветът на любовта Лятото, сезонът на любовта! Есента, сезонът на любовта!...Когато настъпва пролетта, търсим се един друг във всеки дъх. Розова пъпка току-що е разцъфнала в ароматната градина на любовта...
