Възвишената женственост, част 13 от 20

Всеки, който контактува с други заради приношения или някаква облага,трябва да сподели кармата на този човек. И никога не се знае какво правят последователите вкъщи или какво мислят в сърцето си, или колко лоша карма имат в този живот или от последния живот, която продължава да върви. Всичко това трябва да помните и да понасяте. Така че ако сте монаси, монахини или свещеници, трябва наистина, наистина всеки ден да благодарите смирено на Бог, да благодарите на Будите, че ви помагат, че ви прощават, че ви подкрепят със Своята Сила. Иначе сам човек не може да смели всичко това.

В Олак (Виетнам) имаше една история, която ми разказа моята учителка монахиня, когато беше бежанка в Германия. Работех в един бежански лагер в ALAC (Съвет и център за правна помощ) и имаше едно семейство, будистко семейство, от четирима - двама монаси и две монахини. Съпругът и синът бяха монаси, а дъщерята и майката бяха монахини, както ми каза майката монахиня. Те са тези, които бяха свидетели на обета ми пред тях. Те ми казаха, че каквото си пожелая, ако благоуханната пръчица не се извие, не се обърне надолу или да падне, ако пепелта от пръчицата не падне, тогава желанието ми ще се сбъдне. Желанието ми беше истинско и искрено. Всички благоуханни пръчици останаха изправени - изцяло изгорели, но няма паднала пепел. Затова след като отидох в Хималаите и се върнах, исках да й се отплатя за добрината, защото тя ме научи на нещо за Будите, за будистите и насърчи вярата ми в будизма.

По това време имах будистката вяра и християнството, затова носех кръстче пред гърдите си. Един от служителите в Каритас ми го даде и аз го носех. Будистките монахини не харесваха, че нося кръстчето. Искаха да нося вместо това статуя на Буда. Искаха да ме притеглят към будизма, вместо да съм в християнството. Казвам ви, трудно е в този свят да следваш една вяра, защото другите искат да те притеглят към своята вяра, понеже смятат, че будизмът е по-добър, а другите смятат, че християнството е по-добро и т. н. Биха могли да спорят вечно, поне с думи. Но в моето семейство баща ми е християнин, баба ми и майка ми са будистки, така че какво да направя? Родена съм и съм израснала в двете традиции.

И моят обет по това време, пред моите четирима монашески преподобия, беше, че мисля, че моят живот... Казах на Будите на Небесата: „Моят живот не е много лош като човек. Знам, че човешкият живот е лош, но моят не е толкова лош. Затова, моля Ви, ако имам някакви заслуги, моля, прехвърлете ги на най-лошите, на най-лошите души, но нека да не разбера това.” И така всички благоуханни пръчици останаха изправени. И тогава не казах на монасите и монахините, но мисля, че сега мога да го кажа. Направила съм го, защо не? Само един момент, ще попитам дали е погрешно да кажа. Не, то вече се случва. Аз съм вече много възрастна и от много десетилетия вече правя това, така че никога не се знае дали утре няма да умра, работейки толкова усилено и обикаляйки много, така че няма значение. Иначе ще ви бъде в ума през цялото време. „Какво искаше да каже Тя? Какво е обещала? Защо пръчиците са останали изправени и никаква пепел не е паднала долу? Какво каза Тя?” И това ще кара ума ви да е много зает.

И така, това наистина се случи в моя живот. Оттогава се случва през цялото време. Но това вече се е случило преди, без аз да знам. Също както бях вече родена като Буда, но не ми беше позволено да знам, докато не пораснах. Трябваше да отида и да се върна отново. И след като разбрах, не посмях да кажа нищо повече, защото мога да видя, че всички Учители казват на хората, че са Учители от Бог и че са Буда и тъй нататък, и всички имат много ужасен живот, и не са много хората, които Им вярват така или иначе.

Дори само да бъда обикновен Учител, дори Върховен Учител, вече ме „биеха” навсякъде, да не говорим да съм Майтрея, Буда или Христос, Единственият и Неповторим за този период от време, който може да помогне на света. Разбира се, хората няма да повярват. Ако ме погледнат, ще кажат: „Какво? Тя е просто една дребна жена. Как може да бъде Буда? Жена не може да бъде Буда.” Ами ако вече съм Буда? Така мога да правя много неща. Мога да стана жена или мъж според това, кое носи най-много ползи за хората. Така че дори да не вярвате, че съм Буда, моля ви, не казвайте нищо лошо за мен. Иначе не мога да ви помогна. Не се опитвам да ви заплашвам. Кълна се в Бог, в Будите, че ви казвам истината. Или ще бъда наказана, като да загубя завинаги съществуването си. Какво друго искам да ви кажа? Един момент, ще помисля.

О, да, забравих, че искам да ви говоря за Лотосовата сутра, в която Манджушри казва на един питащ, че Той е ходил в Океанското Кралство и един от духовете, воден дух, дъщеря на дракон, дъщеря на Краля Дракон - предимно Кралят Дракон управлява водата. И така, дъщеря на дракон е постигнала просветление. Тя е Архат, достойна за поклонение. Била само на осем години. След като всички други се усъмнили в Нея, Тя го доказала.

Но тези хора, които задавали въпросите на Нея и на Манджушри, също са вече на високо ниво, не толкова високо като Архат или Буда, но вероятно на ниво, от което не е нужно да се връщат никога отново към човешки живот, ако не искат. Вече са нависоко. И така, когато Тя доказвала, те могли да Я видят когато се проявява в други страни, в други райони, в други Области и разкрива собствената Си самоличност като много просветлено Същество, учеща други същества, учеща живите същества в много, много далечни земи.

Манджушри каза: „Ето я дъщерята на Краля Дракон Сагара, Която е само на осем години. Тя е мъдра; способностите Й са изострени; и също така добре знае всички способности и дела на живите същества. Тя е постигнала силата на спомнянето. Тя пази всички дълбоки тайни съкровища, обучавани от Будите, влиза в дълбока медитация и е компетентна в различаване на всички Дхарми. „Тя незабавно произведе мисълта на Бодхи (просветление) и постигна състоянието на незавръщане. Тя има нескрито красноречие и мисли за живите същества с толкова много състрадание, все едно са Нейни деца. Нейните добродетели са съвършени. Нейните мисли и обяснения са фини и обширни, милосърдни и състрадателни. Тя има хармоничен ум и е постигнала Бодхи (просветление).”

Бодисатва Праджнакута каза: „Виждам Татагата Шакямуни, Който непрестанно извършва трудни и тежки практики неизмерими калпи (еони), натрупвайки заслуги и добродетели, докато търси пътя на Бодхи (просветлението). Вглеждайки се във великия многообразен космос, няма нито едно място дори с размер на синапено зърно, където този Бодисатва да не е пожертвал живота Си заради живите същества. Той е постигнал пълно просветление едва след това. Трудно е да се повярва, че това Момиче-Дракон ще постигне незабавно пълно просветление.”

Преди да свърши да говори, дъщерята на Краля Дракон изведнъж се появила в Тяхното присъстие. Простряла се почтително пред Буда и се отдръпнала на едната страна, като казала тези стихове на възхвала: „Буда е дълбоко осведомен за характеристиките на доброто и злото и Той напълно осветява десетте посоки. Неговото фино и чисто Дхарма тяло е надарено с тридесет и трите знака; С осемдесетте добри характеристики е украсено Неговото Дхарма тяло. Той е обожаван от божества и хора и почитан от драконите. Няма живо същество, което да не Му отдава почит. Също така, това, че ще постигна просветление като Го чуя, може да се знае само от Буда. Аз ще разкрия учението на Махаяна и ще спася страдащите живи същества.”

В този момент Шарипутра казал на Момичето-Дракон: „Казваш, че скоро ще постигнеш Висшия Път. Това е трудно да се повярва. Защо? Женското тяло е замърсено; то не е подходящ съд за Дхарма. Как можеш да постигнеш Най-Висше Просветление? Пътят на Буда е дълъг. Човек може да го постигне само след усърдно изпълнение на тежки практики и пълно практикуване на съвършенство след неизброими калпи (еони). Освен това женското тяло има пет препятствия. Първото е неспособноста да стане велик Брама. Второто е неспособността да стане Шакра. Третото е неспособността да стане Мара, а четвъртото е неспособността да стане Крал на Въртящото се Колело на Дхарма (Чакравартин). Петото е неспособността да стане Буда. Как можеш с Твоето женско тяло да станеш бързо Буда?”

Тогава Момичето-Дракон подари на Буда скъпоценно бижу, достойно за великия многообразен космос и Буда го прие. Момичето-Дракон каза на Бодисатва Праджнакута и на благородния Шарипутра: „Предложих скъпоценно бижу и Бхагават го прие. Стана ли бързо това или не?” Те отговориха: „Стана изключително бързо!” Момичето-Дракон каза: „Чрез вашите трансцендентални сили, вижте ме как ставам Буда дори още по-бързо от това.” Тогава събраните там всички видяха как Момичето-Дракон незабавно се преобразува в мъжка форма, идеална за практиките на Бодисатва, отива до Вимала (Чистата) Земя на юг, сяда върху скъпоценен лотос и постига Най-Висше Пълно Просветление, става надарена с тридесет и трите знака и осемдесетте превъзходни характеристики и разяснява Истинската Дхарма универсално заради всички живи същества в десетте посоки.

Тогава Бодисатвите, Шраваките, осемте вида божества, дракони и тъй нататък, хора и нехора на Саха (светския) свят, всички видяха в далечината как Момичето-Дракон беше станало Буда и обучаваше универсално на Дхарма заради хората и божествата на това събиране. Те много се зарадваха и Я почетоха отдалеч. Като чуха Дхарма, неизброимо число живи същества се просветлиха и постигнаха състоянието на незавръщане. Неизброимо число живи същества получиха предсказания за своето бъдещо Буда състояние. Вимала (Чистата) Земя се разтърси по шест начина. В Саха (светския) свят имаше три хиляди живи същества, които пожелаха да се просветлят и получиха предсказания за своето крайно постигане на Буда състояние. Бодисатва Праджнакута, Шарипутра и цялото събрание приеха и повярваха мълчаливо в това. ~ Лотосова сутра, глава 12

И така, те се поклонили или Й отдали почит отдалеч и Й повярвали. Дори Манджушри им казал, те не повярвали, защото Тя е жена. „Как може Тя да стане просветлена и Архат, ако е жена?” Дори Манджушри им казал, те не повярвали на Манджушри. Можете ли да си представите? Манджушри Бодисатва е бил първи по Мъдрост Архат в кръга на Буда по това време.

Но някои монаси и монахини могат да виждат бъдещето. Те могат да видят и мен. Затова, когато се върнах след Хималаите, й се отплатих за добрината, като предадох този Куан Ин Метод на нея и на дъщерята, само на тях двете. И те повярваха много в мен и все още ме наричат Учител и в наше време, когато предложих нещо да платя за техния храм. Казаха: „Благодарим, Учителю” и прочее. Аз не бях там. Просто изпратих хора да дарят. Дарих на някои храмове, но не искам да кажа колко и къде.

И когато се срещнахме за първи път, тя ме научи на някои неща, поне ми даде една сутра. В Германия по това време не знаех къде да намеря някакви сутри, така че тя ми даде една. Помня, че каквото съм чела, е било преди, много отдавна, в Олак (Виетнам). В Германия не можеш да намериш олакска (виетнамска) будистка сутра – много трудно. И тя повярва силно в мен, все още е така, и ми каза каквото знаеше по това време за будизма. Тогава аз още обикалях по планетата и не бях тръгнала да търся просветление някъде.

Но тези, които казаха, че съм приела убежище - но тя беше много смирена - не ме прие за свой последовател или ученик, защото като приемеш убежище в монах или монахиня, после им правиш дарения и тъй нататък. Тя не прие това. Заведе ме при другия монах, който имаше храм. Тя нямаше храм и мислеше, че е жена и не е пълна бикшуни. Не беше приела 250 правила по това време, за да стане истинска бикшуни, в смисъл, не е напълно монахиня. И ме заведе в напълно оборудван, пълен с монаси, за да приема убежище, но всъщност не беше нищо. Те просто може би взимат твоя червен плик с някакви пари за дарение и просто ти казват: „Добре, сега си ученик на Буда, Санга и Дарма.” Това е.

И не ме научиха на нищо. Така наречените двама монаси, големи монаси с храмове, не ме научиха на нищо изобщо, не повече от това, което монахинята ме беше научила или дори ми даде сутра. И после, когато тръгнах да уча някъде другаде, те ме упрекнаха, че съм еретик или нещо такова. Не ме научиха на нищо. Трябваше да ме научат как да не съм еретик тогава, ако съм еретик.

Но няма значение, хора са. Монаси, монахини, също са хора. Не са още Светци. Ето защо. Будите са различни. Буда е роден като човек, но не е човек. Той е казал, че е бил Буда винаги, просто този път се е върнал след пълния цикъл на работа, на служене в човешкия свят. Това е всичко. И този път е последният път. Вече е завършил пълния цикъл от Буда да стане отново Буда. Това е. Но Той е бил Буда още отпреди. Еони, еони, безброй периоди на много Земи, много Небеса, разрушени, възстановени – Той е бил Буда вече много време. Толкова дълго, че не може да се пресметне. Това се нарича много, много еони време. Същото е с Майтрея Буда и много други Буди. Възможно е и за човек да стане Буда, разбира се.

Photo Caption: Увяхват, за да защитят живота на тези през следващата пролет!

Изтегляне на снимка