Възвишената женственост, част 17 от 20

В Олак (Виетнам), имаше една история – връщам се към монахинята, която ми я разказа. Разказваше, че току-що бил построен нов храм - съвършен, красив, чист. И там дошли много млади мъже, за да станат монаси, разбира се, с високи идеали и благородни стремежи. Но много хора дошли в този храм и дали много, много добри дарения - твърде добри, твърде добри. И тогава игуменът на този ашрам казал на тези монаси: „О, вие сте дъската за рязане. А те са ножовете. Ако не продължавате истински, искрено да практикувате, те ще ви режат, докато не остане нищо от вас.“ И след това, не дълго след това, всички монаси се върнали отново към светския живот, оженили се и имали деца, семейство и т.н. Това е истинска история, която моята учителка монахиня ми разказа.

Затова ви казах, че тя ме е научила на неща, разказвала ми е истории. Също така ми каза: „Внимавай, не живей сама в тази малка стая в бежанския лагер.“ Но аз трябваше да го правя. Нямаше с кого да живея. Предпочитах да съм сама. Попитах: „Защо?“ А тя каза: „О, призраците, много от тях, винаги отиват в празната тоалетна и седят там и през нощта.“ Казах“ : „Не виждам такива.“ Или може би Буда е заслепил очите ми, за да не изпитвам страх или Буда ги е изхвърлил, за да не ме плашат. Така че продължих да стоя там.

Тя може да вижда призраци и да види какво мислите, какво чувствате също. Има тази психическа сила, ясновидство, не напълно, но отчасти.

И един друг монах също е бил в бежански лагер, друг лагер, повече частен, в частна сграда с други бежанци от Олак (Виетнам.) Той предсказа бъдещето ми. Каза, че ще съм световноизвестна. Ще съм много велика в духовно отношение. Това е всичко, което ми каза. И по това време си помислих, че просто е много мил, защото бях много отдадена будистка. Давах дарения на монаси, и също много монаси и монахини идваха в дома ми. И се отнасях с тях като с Буди. Не ги наричах Буда, разбира се. Наричах ги Учител на това и на онова. А към себе си се обръщах с „вашето дете.“ В Олак (Виетнам) не наричаме някого само „Учител.“ Учител е „Sư“. „Phụ“ означава баща или майка. Или ако има монахиня, ги наричаш “sư cô,” което значи „леля учител“, а “sư phụ” означава „баща учител.“ А към себе си се обръщаш с „дете,“ „вашето дете.“

О, говорих за толкова много неща. Надявам се, че ще успеете да ги смелите. Няма значение. Никога не се знае кога няма да имам възможност да ви говоря отново. Отнасям се към всеки свой ден като към последен. И каквото мога да направя, го правя. И ако някои от вас не слушат, не вярват, има други, които може би слушат, които може би вярват и могат да спасят душите си, и могат да станат по-добродетелни, по-морални, по-пригодни да бъдат истински хора, също така да направят обществото да стане по-сигурно, по-безопасно за живеене, и душата им също ще се пречисти и ще бъде по-добре и за тях. Така че просто говоря, и който слуша, слуша. Добре е за тях. Който не слуша, аз така или иначе също не знам. Не искам нищо, затова не се страхувам, че ще загубя нещо. Ако някои от думите ми могат да ви помогнат, благодарете на Бог, благодарете на всички Буди, на всички Учители. Не е нужно изобщо да благодарите на мен. Те са ме вдъхновили и преди всяко говорене винаги се моля, възхвалявам Ги да говорят Те чрез мен: „Не ме оставяйте да говоря просто според светски стандарт или его.“

Не смятам нито едно говорене за мое истинско говорене. Понякога вмъквам някакви човешки стандарти, шегувам се и прочее, но не смятам, че уча някого. Винаги благодаря на Бог, че ми позволява да говоря за това, което носи полза на другите. И дори животните-хора също слушат. Отдалеч душите им могат да слушат.

Животните-хора са толкова добри към мен. Където отида, птиците-хора идват и ми казват това и онова. Когато съм разтревожена за света или за всичко, те идват и ми съобщават добри новини, но не мога да ви кажа. Когато стане, ще разберете. Дори плъховете-хора и прочее.

Веднъж отседнах не в града, а в нещо като предградие с други къщи наоколо. И нахраних плъховете-хора. Хранех птиците-хора, но плъховете-хора също дойдоха да ядат заедно с тях. И съседите видели това и съобщили на властите. И ми написаха писмо. Не ми се караха или нещо подобно. Бяха много мили и любезни. Казаха: „Не ги хранете, защото плъховете-хора ще дойдат и ще ядат, а плъховете могат да пренесат болести на вас и на съседите ви и т.н. Затова, моля, не ги хранете.“ Защото ако продължа да ги храня, (хората) ще създадат проблеми. Това е сигурно. Най-напред са учтиви и пишат мило, но по-късно ще създадат неприятности. Може да ви глобят или може да отидете в затвора, каквото и да е, зависи. Не знам много за законите в страната. Не мога да знам твърде много закони. Затова спрях да ги храня.

И казах на всички птици-хора около мен, че много съжалявам, и на плъховете-хора също. И продължих да ги питам дали са добре. Те казаха, че са добре. Както чайките-хора, те обикновено не обичат да ядат рибите-хора. Казват, че са вонящи. Но после, ако не ги нахраня, ще отидат да ядат това. Толкова съжалявам, Боже мой. Сърцето ми е почти разбито. И тогава казах: „Но добре ли сте?“ Те казаха: „Да, добре сме. Не се тревожи.“ И плъховете-хора, попитах плъховете-хора също: „Какво да правим сега? Вие идвате всеки ден, за да се храните лесно. И какво можете да направите сега? Имате ли храна?“ Те казаха: „Не се притеснявай. Ще намерим храна. Ние знаем. Можем да се грижим за себе си.“ И лисиците-хора ми казаха подобни неща с толкова много любов и се опитаха да ме утешат, вместо да ме обвинят, че не ги храня. Но аз се чувствах винаги скръбна.

Но в обществото, в страната, в която живеете, дори да не е вашата страна или да е вашата страна, трябва да уважавате закона. Ако познавате вече този закон, трябва да го спазвате. Освен ако не го знаете и несъзнателно направите нещо нередно, тогава пак трябва да си понесете наказанието. И след това чувствах такова съжаление. Все още съжалявам през цялото време. Но се преместих на друго място и те все още идват да говорят с мен. Все още ми казват: „О, добре ли е това, добре ли е онова?” или „Внимавай с това, внимавай с онова.“ Където отида, те идват, дори да не ги храня. И където отида, ако видя, че хората хранят птиците(-хора) и плъховете(-хора) по някакъв начин, защото имат по-голяма градина, живеят по-уединено, могат да ги хранят - о, толкова съм щастлива, щастлива. И им пожелавам да са добре. Казвам: „Бог да ви благослови, Бог да ви благослови“ и прочее.

Но виждате ли, в света имаме светски закони. И във Вселената също имаме Вселенски Закони. За да оцелеем, трябва да спазваме всички закони. Но ако душата ви е вече освободена, стигате в истинския си Дом - Земята на Буда, Небесния Дом - тогава никога не трябва да се притеснявате или да се страхувате вече от каквото и да било. Там няма такива закони. Нямат речник, в който да пише „страдание“ или „болка“ или „правило“ или „закон“ - нищо. Защото всички живеят на Небесата, в Земята на Буда. Всичко там е добро, блажено и щастливо през цялото време. Всичко, което правите е може би да се разхождате наоколо или да посещавате съседите си, или да отдавате почит на Будите, да се храните, и дори не е нужно да ходите пеша или да се качвате на автобус. Просто летите. Просто се движите върху облак, например. Зависи в коя Земя се намирате. Или имате колан на корема си и само натискате едно копче и политате - безопасно, меко, все едно ходите по въздуха. Или се движите върху облак и казвате на облака къде искате да отидете и той ще ви отведе там.

И имате къщи. Всеки си има голяма къща. Която и най-голяма къща в света не е толкова голяма, колкото къщата ви в Земята на Буда – например в Земята на Амитаба Буда. Дори е все едно си в лотосов цвят. Но това цвете е с форма на цвете, но е вашата къща! Големи цветя, не е като малък лотос или дори малка къща, а голяма, защото вие там също сте големи и се нуждаете от пространство. Дори нямате нужда от тази къща. Просто на всеки се дава такава, за да можете да седите там и да медитирате, за да не ви смущава нищо. В такава страна имаш само удоволствие и радост. Каквото поискаш, ще дойде при теб автоматично. Дори да си помислите за нещо, то ще дойде. Но там така или иначе не искате твърде много. Каквото и да е - просто се чувствате доволни, а каквото ви е нужно, много просто, то идва при вас, без значение от какво имате нужда.

И всички птици(-хора) и животни-хора там са красиви, със светлина около себе си, и пеят. Те напомнят на всеки да практикува, за да отиде на по-висше място. Може би не защото трябва да станете Буда или нещо такова. Просто ако сте Буда, се чувствате добре, чувствате се по-добре относно постиженията си. И тогава можете да помагате на другите, като например може би дори на роднините и приятелите си, които все още се намират в света на страданието. Предимно, ако постигнете по-високо ниво на съзнание, тогава много от поколенията във вашия род, вашето семейство, също ще бъдат освободени, няма да отидат в ада. Но може би няколко от тях или някои от тях не са следвали будизма или не са следвали Христос или други Учители, вършили са лоши неща, тогава трябва да бъдат наказани в ада. И тогава от Земята на Буда можете да видите през Небесата и Земята и ада, да видите, че може би един от вашите роднини или членове на семейството или дори вашият баща, вашата майка, страдат в ада. И можете да слезете долу и да се жертвате, за да им помогнете.

Photo Caption: Златното време е рядко в този мимолетен свят Насладете се, докато трае